"Нощ в райската градина" - Орасио Кирога

Ако вземем Едгар Алан По и Ги дьо Мопасан и ги свържем в една личност, поставяйки ги в Южна Америка, ще получим Орасио Кирога. В своето творчество той комбинира смъртта, фантастичното и бруталния реализъм на ежедневието, описвайки тежките работни условия в джунглите и проправя път за автори като Габриел Гарсия Маркес и Хулио Кортасар.

Кирога е роден в уругвайския град Салто през 1878 в семейство от средната класа. Баща му инцидентно се застрелва, малко след раждането на сина си (темата за нелепата смърт е застъпена в разказа "Мъртвецът"). По-голямата част от живота си, авторът прекарва в усамотена ферма в джунглата. Заобикалящата го природа, без съмнение е оказала огромно влияние върху него (особено онази нейна безмилостна и сурова страна). Също като По, Кирога губи много близки. Влюбва се в непълнолетно момиче, за което в последствие се оженва, но трудният и изолиран живот я довежда до депресия. След като поглъща отрова, понасяйки 8 дълги дни на агония, тя умира и оставя писателя на неговите демони. През 1937 става ясно, че Кирога е болен от рак на простата. Докато е в спешното отделение, той научава, че в мазето на болницата е затворен мъж с отвратителни деформации (сходни с тези на известния англичанин Джоузеф Мерик по чиято история е правен филмът "Човекът-слон" ). Кирога настоява да преместят мъжа в неговата стая и двамата се сприятеляват. Когато болестта става непосилна, писателят отправя молба към новия си приятел да му помогне да се самоубие. На 19 Февруари 1937 Кирога изпива чаша цианид и след минути почива.

Кирога е виден представител на магическия реализъм и "Нощ в райската градина" е сборник с едни от най-добрите му разкази, подбрани от различни периоди и подредени в хронологичен ред. Героите им са предимно наивни младежи, които се сблъскват със суровата реалност на света, или сериозни мъже, които се борят с природата за своето препитание. Смърт, привидения, говорещи животни, страх и несподелена любов-това са някои от основните теми, отразени с едно изключително майсторство. В свое есе Кирога дава съвет на младите писатели да избягват многословието и прекомерната употреба на прилагателни, но като всеки своенравен автор не спазва това правило. Пейзажите са богато описани в детайли. Докато четях опознах природата на Уругвай и Аржентина и тежкия живот на населението от първите години на XX век, което е било едва 350 000 души. За сравнение, в момента на същата територия живеят 3.5 милиона, като половината са в столицата Монтевидео.  Най-впечатляващи ми се сториха разказите: "Кораби самоубийци", "Обезглавената кокошка", "Умопомрачената и нейната сянка" и "Мъртвецът".

Препоръчвам книгата, защото е като машина на времето. Така е с добрите разказвачи, пренасят те в техния свят, и опознавайки го, осъзнаваш техните най-дълбоки усещания и копнежи.

Издателство: Колибри