"Едуард II" - Кристофър Марлоу

Кралят е мъртъв! Да живее кралят!

След "Похищението на къдрицата", чието ревю можете да прочетете тук, издателство "Изток-Запад" предлага втората книга от поредицата си "Шедьоври на английската поезия". Става въпрос за пиесата "Едуард II" от Кристофър Марлоу. Писана около 1593 г. (точно преди убийството на Марлоу), пиесата проследява последните събития преди детронирането и убийството на злощастния крал Едуард II.  

Едуард II е роден през далечната 1284 г. и става крал през 1307 г. след смъртта на баща си (старият пръч от "Смело сърце", който не искаше да помилва Мел Гибсън). Както беше пресъздаден и във филма, Едуард не е голям мачо, всъщност дори едва посещава леглото на жена си. Известен с хомосексуалните си наклонности, разхищението на злато за удоволствия и фаворизирането на мъже от незнатен произход, владетелят си спечелва немалко врагове в кралския двор. Положението ескалира, когато решава да удостои Пиърс Грейвстън (мъж с обикновен произход) с многобройни необосновани привилегии. Бароните се организират в опозиция, водена от братовчеда на краля - граф Томас Ланкастър. През 1311 г. Парламентът налага ограничения на властта на Едуард II и заточва Гейвстън. Едуард II връща своя фаворит и през 1312 г. бароните убиват Гейвстън. Всички тези неразбории в кралството откриват пътя на граф Робърт Брус (който също може би си спомняте от "Смело сърце") към шотландската корона. През 1314 г. в битката при Банокбърн Брус той разгромява войските на Едуард и осигурява независимостта на Шотландия до съюза от 1707 г. През 1322 г. Едуард издава указ, с който отменя всички предишни ограничения, наложени върху властта му. Изабела (съпругата на Едуард и сестра на френския крал) напуска Англия и със своя син (бъдещия Едуард III) намират убежище във Франция. През септември 1326 г. лорд Мортимър и Изабела нападат Англия с малка армия, към която бързо се присъединяват многобройни привърженици. Едуард II остава без подкрепа, изоставен от почти всички и бяга от Лондон. Няколко месеца е принуден да абдикира в полза на сина си, който е все още на 14 г. (от негово име ще управляват Мортимър и Изабела). Когато Едуард III поема властта през 1330 г. екзекутира Мортимър по 14 обвинения в предателство, в това число убийството на баща му и става един от най-успешните крале на Англия. 

Темите са ясни - власт, вярност, предателство и липса на характер. Кралят е жертва преди всичко на своя характер, докато неговите благородници държейки да изгонят Гавестън стигат до конфликт със самия крал и силна дилема между справедливост и чест. Общо взето Марлоу е верен на историческите факти, като акцентира върху страстите и размислите на самия крал. Едуард е представен като едно непораснало дете. Въпреки че може да избегне всички бъдещи конфликти, кралят си държи на неговото. Вкопчил ръце в своя любовник Гавестън, той е готов да продаде цялото си кралство, само и само да спечели още един благодатен ден в прегръдките на любимия. Интересно е, защото всичките му беди са абсолютно предизвикани от самия него. Чрез тази трагическа harmatia, пиесата се доближава до "Ричард II" на Шекспир. И двете пиеси разглеждат неуверени владетели, които предпочитат да се разтапят в удоволствия, отколкото да водят войни и стават жертви на своята неподготвеност, заменени от успешни крале с твърд характер. Като единствена разлика можем да посочим, че Ричард доста по-трудно се разделя със своята корона. 

Марлоу е интересна личност, дори скандална за времето си. През 1593 г. тайният съвет на Елизабет I го призовава на разпит. Обвинен е в атеизъм и мъжеложство, греха на Содом, станал повод за няколко съдебни процеса в тюдоровска Англия. Макар че преки доказателства липсват, естетизираната хомоеротика на Едуард II със сигурност е придавала плътност на доноса. При спор в кръчма е убит с нож от Инграм Фрайзър на 30 май 1593 г.В предисловието, Евгения Панчева напомня една позабравена хипотеза, а именно, че Марлоу е инсценирал смъртта си и е продължил да пише под псевдонима Уилям Шекспир. Разбира се, аз нямам стомах за подобни конспиративни теории и до сега не съм чул нито една достатъчно убедителна. Смятам обаче, че шекспировият въпрос трябва да остане поне отворен и да подлежи на разглеждане от различни точки. Тезата, че Шекспир си е Шекспир има сериозни пропуски, както и тези с авторството на Едуард де Виър и Франсис Бейкън и не е редно в училищата да се защитава с убеденост нито една от тях. А и според мен малко мистерия в образа на Барда няма да му е излишна, виждайки колко вяло и безинтересно минава през учебната програма. 

"Едуард II" е блестяща пиеса, издадена по съвършен начин, която е още една перла във вашата класическа библиотека. 

"(сваля короната)

Двама крале не ще царуват в Англия.

Но стойте, нека бъда крал до утре

и да погледам този бляскав обръч,

очите си наситил за последно

и чело увенчал със сетна почест,

а после те ще ви отстъпят всичко.

Небесно слънце, нивга не угасвай!

Ти, тиха нощ, над тези земи не падай.

О, спрете, стражници на естеството

и времена, сезони, замръзнете,

та Едуард да е английски крал!"

Оценка: 5/5

Издателство: "Изток-Запад"

И като казахме някоя дума за Ричард II, позволете ми да ви препоръчам прекрасната екранизация на BBC "The Hollow Crown", която покрива историческите драми на Шекспир "Ричард II", "Хенри IV част I и II" и "Хенри V".