Z-та световна война - Макс Брукс
Зомбитата revisited
Няма безгрешни хора, още повече пък блогъри. След като изяснихме тази проста истина, съм готов да споделя, че миналата година написах една доста негативна рецензия на "Z-та световна война". Това всъщност беше един от първите ми опити да пиша за книги, който, както можете да предположите, не беше особено сполучлив. И за да бъде всичко честно и коректно, реших да ударя един сериозен edit и да обясня защо мнението ми се промени.
По-подозрителните от вас веднага ще заподозрат някаква конспирация. Може би издателството ми е платило, за да променя оценката си, може би са ме стимулирали с шоколади, сладоледи и женска компания, за да залича хейтърските си думи и да ги заменя с възхваляваща ода. Честно казано, много бих искал това да е истина, но действителността е далеч по-скучна.
Работата е там, че месеци наред книгата не можеше да излезе от съзнанието ми. Постоянно се сещах за епизоди и героите в тях, припомнях си жестоката атмосфера, а в едно интервю чух, как Брукс е писал книгата заради смъртта на майка си, засягайки всъщност едни от най-болезнените и сериозни теми. Как е възможно - питах се - да съм бил толкова далеч от обективната оценка.
Работата е там, че очаквах нещо съвсем различно. Очаквах конвенционална история с протагонист, див екшън и много мозък и черва. Книгата се оказа доста по-различно четиво. Ето какво гласи официалната анотация:
"Всичко започва със слухове за поредната пандемия, идваща от Китай. После случаите на заразени главоломно нарастват и онова, което е изглеждало като раздвижване на криминалния контингент или наченки на революция, не след дълго се оказва нещо далеч по-страховито. Изправено пред едно ужасяващо бъдеще, човечеството е принудено да приеме логиката на световните правителства и да се сблъска със събития, които ще подложат на изпитание както здравия му разум, така и чувството му за реалност."
Това, което всъщност представлява книгата е нещо като сборник с разкази на очевидци, на оцелели от сблъсъците със зомбитата. Героите са разпръснати из целия свят, като във всяка глава разказвачът предоставя кратко описание на съответния човек и мястото, където протича интервюто. Някои от вас може би вече се досещат каква опасност грози подобна структура на разказа. Как запазваш интереса на читателя при положение, че имаш десетки персонажи за които не знаеш почти нищо и за които общо взето не ти пука. Точно тук беше явно моят проблем. Аз очаквах забавление, а не сериозен анализ на една глобална катастрофа. Качествата на книгата се крият в детайлите, в атмосферата и крайната поука, а не в безумния екшън (който на места също присъства).
Проблемът основно идва от предразсъдъка, че четеш роман, защото ако това беше сборник с разкази, и беше рекламиран като сборник с разкази, положението щеше да е по-различно. Самите истории са разказани чудесно и остават за дълго в съзнанието ти. Има оригинални идеи - зомбита в космоса, под водата и евентуалната реакция на Северна Корея. Проблем, който не мога да простя обаче, е че гласът на автора е твърде изпъкващ и непроменлив. Той стои зад всяка история, говори от името на всички герои. Щеше да е далеч по-готино, ако имаше някакво разчупване.
По-подозрителните от вас веднага ще заподозрат някаква конспирация. Може би издателството ми е платило, за да променя оценката си, може би са ме стимулирали с шоколади, сладоледи и женска компания, за да залича хейтърските си думи и да ги заменя с възхваляваща ода. Честно казано, много бих искал това да е истина, но действителността е далеч по-скучна.
Работата е там, че месеци наред книгата не можеше да излезе от съзнанието ми. Постоянно се сещах за епизоди и героите в тях, припомнях си жестоката атмосфера, а в едно интервю чух, как Брукс е писал книгата заради смъртта на майка си, засягайки всъщност едни от най-болезнените и сериозни теми. Как е възможно - питах се - да съм бил толкова далеч от обективната оценка.
Работата е там, че очаквах нещо съвсем различно. Очаквах конвенционална история с протагонист, див екшън и много мозък и черва. Книгата се оказа доста по-различно четиво. Ето какво гласи официалната анотация:
"Всичко започва със слухове за поредната пандемия, идваща от Китай. После случаите на заразени главоломно нарастват и онова, което е изглеждало като раздвижване на криминалния контингент или наченки на революция, не след дълго се оказва нещо далеч по-страховито. Изправено пред едно ужасяващо бъдеще, човечеството е принудено да приеме логиката на световните правителства и да се сблъска със събития, които ще подложат на изпитание както здравия му разум, така и чувството му за реалност."
Това, което всъщност представлява книгата е нещо като сборник с разкази на очевидци, на оцелели от сблъсъците със зомбитата. Героите са разпръснати из целия свят, като във всяка глава разказвачът предоставя кратко описание на съответния човек и мястото, където протича интервюто. Някои от вас може би вече се досещат каква опасност грози подобна структура на разказа. Как запазваш интереса на читателя при положение, че имаш десетки персонажи за които не знаеш почти нищо и за които общо взето не ти пука. Точно тук беше явно моят проблем. Аз очаквах забавление, а не сериозен анализ на една глобална катастрофа. Качествата на книгата се крият в детайлите, в атмосферата и крайната поука, а не в безумния екшън (който на места също присъства).
Проблемът основно идва от предразсъдъка, че четеш роман, защото ако това беше сборник с разкази, и беше рекламиран като сборник с разкази, положението щеше да е по-различно. Самите истории са разказани чудесно и остават за дълго в съзнанието ти. Има оригинални идеи - зомбита в космоса, под водата и евентуалната реакция на Северна Корея. Проблем, който не мога да простя обаче, е че гласът на автора е твърде изпъкващ и непроменлив. Той стои зад всяка история, говори от името на всички герои. Щеше да е далеч по-готино, ако имаше някакво разчупване.
Книгата е едно изследване на реакцията на света, поставен пред своя край. Обърнато е внимание на икономическите, политическите и културни последствия. Всъщност, книгата е много по-насочена към глобалната картина, индивидът сякаш остава на заден план. Виждаме как реагират различните характери, и как възприемат този апокалипсис - за едни е наказание, други намират утеха, а трети се борят и преодоляват всички пречки, които се изпречват на пътя им.
Преди всичко, книгата е насочена към американците. Обсъжда се тяхната изолираност и неподготвеност, натяква се, че трябва да се засили националната сигурност и да се намали бюрокрацията. Разбира се, имаме вечните теми за екологията и здравеопазването.
Рисунките на Петър Станимиров са жестоки и допринасят толкова много за атмосферата, че след време в съзнанието ви остава някаква комбинация между разказа и илюстрацията.
Да обсъждам ли изобщо разликите с филма? По-лесно би било да се обсъждат приликите, защото те се броят на пръстите на едната ми ръка. Просто казано, ако търсете екшън, развлечение и Брад Пит, пуснете си филма, но ако се интересувате от по-задълбочен анализ... знаете.
Издателство: Изток-Запад
Рисунките на Петър Станимиров са жестоки и допринасят толкова много за атмосферата, че след време в съзнанието ви остава някаква комбинация между разказа и илюстрацията.
Да обсъждам ли изобщо разликите с филма? По-лесно би било да се обсъждат приликите, защото те се броят на пръстите на едната ми ръка. Просто казано, ако търсете екшън, развлечение и Брад Пит, пуснете си филма, но ако се интересувате от по-задълбочен анализ... знаете.
Издателство: Изток-Запад
Коментари
Публикуване на коментар