"Портокал с часовников механизъм"-Антъни Бърджис

Всеки уважаващ себе си киноман е запознат с шедьовъра на Кубрик от 1971 г. Филм, който всеки режисьор изучава кадър по-кадър, с протагонист, толкова скандален за времето си, че прави "Мръсният Хари" да изглежда като хлапе с воден пистолет. Това беше и моята първа, смущаваща среща с творението на Антъни Бърджис, който публикува книгата си десет години по-рано-през 1962 г. Представете си, та това е било дори преди хипитата, за бога!

Историята е разказана в първо лице от Алекс-15 годишно леке, което заедно със своите "друзя" кръстосва улиците на английски град в близкото бъдеще (можем да предположим, че авторът е имал предвид 70'-те). Тайфата гледа да не пропусне вечер, в която да се отдаде на малко "ултра-насилие", както го наричат те, точно след като са посетили милкбар "Корова". Дали ще се гаврят с някой възрастен интелектуалец, прибиращ се от библиотеката, неразумно закъснял за вечеря или ще нахълтат в нечий дом, където ще изнасилват съпруги, докато мъжете им гледат с вързани ръце-всичко това е само част от програмата. В крайна сметка обаче, Алекс е задържан и трябва да отговаря за постъпките си, той избира експериментално лечение, което цели да избие насилието с насилие. 

Тази книга наистина те удря в стомаха. С привидно лековатия и комичен стил, Бърджис още повече засилва ужасите на бандата. Според мен няма по-ефектен начин за въздействие върху читателя от това да го поставиш в неловката позиция да се смее, докато в следващия момент ужасът нахълта и разклати моралния му компас. Изобщо нямаше да е въздействащо ако книгата беше изписана в сериозен, постоянно усилващ се патетичен глас, който ни води от престъпление в престъпление. Момчетата в историята се забавляват, редно е да се поставим на тяхно място и е редно да се чувстваме ужасно. Някой хора осъждат творбата като неморална и насилието в нея като самоцелно. Не мога да не съм съгласен повече. Напротив! Нищо друго не ми е представяло ужасът от произволното насилие, както това произведение. 

Езикът е нещо наистина специално. Бърджис смесва английски и руски, за да създаде един нов диалект на който говорят неговите герой. А какво всъщност е "портокал с часовников механизъм"? Помислете за секунда. Нещо естествено, вкусно и сочно, което ни носи наслада, а вътре има механизъм-неестествено човешко изобретение, което се опитва да поддържа естествената обвивка. Има ли шанс подобна перверзия? Ако вземете един човек и го накарате насила да бъде добър или лош-чрез каквито искате експерименти и способи, няма ли да получите просто един автоматон, отговарящ на вашите желания, но без никакъв живот в себе си?

Това, което ще запомня от тази книга е колко ясно авторът е пресъздал ужасът, който изпитва всеки един интелектуалец от вечно крещящата, непредсказуема, жадна за кръв тълпа, която върлува нощем по улиците. Престъпници, хулигани, наркомани, убийци и изнасилвачи, кой ще те спаси, когато дойдат за теб? Ти си учител, лекар, адвокат, писател, не си бияч, нямаш оръжие, разчиташ на закона да те защити, но законът идва твърде късно. Какво правиш, когато нахълтат в къщата ти, когато хванат жена ти. Не знам защо, но винаги свързвам тази тема с филма "Harry Brown" от 2009 г., където Майкъл Кейн трябваше да се изправи срещу тълпа хулигани, които тормозеха и в крайна сметка убиха приятеля му. Това са сериозни и ужасяващи аспекти от нашия живот и се изисква много кураж и изобретателност, за да ги представиш по въздействащ и адекватен начин.

Мога да говоря още много, защото книгата засяга доста теми, но се старая да бъде кратък и ясен, за да не ви отегчавам. Преводът е прекрасен, наистина малко трудно се чете, но това е абсолютно нормално, имайки предвид оригинала, а предговора е достатъчно обстоен, за да ви предостави информацията, която е добре да знаете, преди да прочетете книгата. Препоръчвам със забележката, че трябва да оставите слабото си сърце в някой строго секретен сейф.

Няма как да минем без поне един цитат:

"Само че, братлета, това, дето седели и си гризели ноктите на краката  да рассуждават върху причината за лошотията, ме кара да се превивам от смях. Защо не потърсят причината за добротията, ами се залавят с конкуренцията й? Ако людите са добри, то е бикоз така им се нрави, и аз не бих им развалял кефа, което трябва да важи и за конкуренцията. На мен пък тя ми се нрави. Нещо повече, лошотията е в самия човек, в личността, в теб и мен, в нашето чудачество- което пък е дело на стария Год или Бог и е болшаята му гордост и джой. И които са против чудото на личността, те са и против лошотията, затова Правителството, съдилищата и училищата не ти позволяват да си лош, защото не ти позволяват да си личност."

Оценка: 5/5
Издателство: "Изток-Запад"
Други рецензии:
Книголандия
Книжен Жор
Read with Style