"Моралният пейзаж" - Сам Харис

Бях предвидил тази рецензия за петък, но поради непредвидения си мързел не успях да свърша навреме, а и все повече се убеждавам, че човек не бива да се насилва да чете, когато просто не е в настроение. Не веднъж ми се е случвало да не оценя обективно дадено произведение - било филм или книга, точно поради bad timing. Та си дадох още два-дена, в които не само дочетох книгата на Харис, но и имах време да размишлявам върху темите, които той разглежда. А те, без съмнение, са достатъчно сериозни и дълбоки, за да посветите дори един живот на тяхното изследване и разбиране. Ето и официалната анотация: 

"В тази изключително провокативна книга Сам Харис свързва морала с останалата част от човешкото познание. Харис определя морала с оглед на благосъстоянието на хората и животните и твърди, че науката може да ни каже не само какви сме, но и какви трябва да бъдем. Според автора моралният релативизъм е просто заблуда – и то заблуда, за която човечеството е принудено да плаща все по-висока цена. Най-сетне, убеден е Харис, на намесата на религията в областта на човешките ценности може да се сложи край: също както няма християнска физика и мюсюлманска алгебра, не може да съществува и християнски или мюсюлмански морал. Използвайки опита си като философ и специалист по невронаука, както и онова, което е научил на фронтовата линия на „културните войни“, Харис ни предлага една книга, която може да промени изцяло бъдещето на науката и да предложи нова, стабилна основа за човешко сътрудничество."

С негови думи, тезата на Харис е, че:

"На моралните въпроси могат да се дават както верни, така и грешни отговори - също както и на въпросите на физиката, - както и че тези отговори все някога ще станат достъпни за съзряващата все по-бързо наука за мозъка."

В началото може да ви стори малко странно, нали? Как така науката ще преценява вместо мен кое е добро и кое-зло, кое е морално и "дали съм постъпил правилно еди кога си... ". Е, Харис запрята ръкави и започва съвсем последователно и в дълбочина да ви води за ръка из този, на пръв поглед, неразбираем лабиринт, докато накрая започвате да осъзнавате, че това, че не знаете дадени отговори, не означава, че те не съществуват. Всички ние притежаваме съзнателни умове и почти цялото човечество е съгласно за това какво е благосъстояние. Здравето, щастието, свободата - това са добри неща, на които всеки един държи. Вече дори ги наричаме човешки права, докато например техните противоположности - болести, мъка и робство са неща, които наричаме зло и се стремим да ги избягваме на всяка цена. Харис построява спектър, като поставя в единия му край абсолютното благополучие на цялото човечество, а в другия му край най-ужасното възможно състояние. В този спектър той доказва, че всеки човек се стреми към по-голямо благосъстояние, ограничавайки думата морал до действията, които доближават цялото човечество до това състояние. Единствените изключения могат да бъдат само религиозните фанатици, психопатите и др. ненормални, с които разбира се не трябва да се съобразяваме. Ако за някой личното щастие зависи от това да убива хора от дадена етническа група, то той вреди на обществото. В крайна сметка излиза, че за всяка морална дилема би трябвало да има верни и погрешни отговори. 

Харис отказва идеята, че моралът ни се е формирал единствено под влиянието на еволюцията. Някои социолози твърдят, че всички трайни човешки практики трябва да представляват някаква форма на еволюционна адаптивност, защото виждате ли, нямало да оцелеят толкова дълго. Харис изброява достатъчно примери, за да докаже, че това не е така: "обрязването на гениталиите на момичетата, кръвните отмъщения, детеубийството, измъчването на животни, нанасянето на рани с цел да се превърнат в символични белези, връзването на кракат, канибализмът, церемониалното изнасилване, човешките жертвоприношения, опасните инициации на момчетата, ограничаването на хранителния режим на бременните и кърмещите майки, робството, играта потлач, убиването на възрастните, обичаят сати, ирационалните хранителни и земеделски табута, довели до хроничен глад или недохранване, използването на тежки метали в лечението на болестите и какво ли още не" - всички тези практики са били оправдавани от множество учени. Едва ли някой нормален човек ще твърди, че те допринасят с нещо за адаптивността и оцеляването. 

Разбира се, вярващите играят по съвсем различни правила: 

" Тъй като повечето религии възприемат морала като подчинение на Божието слово, за което са предвидени някакви свръхестествени награди, техните идеи често нямат нищо общо с постигането на по-голямо благоденствие на тази земя. Ето защо вярващите могат да възприемат като неморални контрацепцията, мастурбацията, хомосексуализма и какво ли още не, без изобщо да се чувстват задължени да докажат, че някоя от тези практики действително причинява страдание. Те могат също така да преследват цели, които са драстично неморални, тъй като ненужно причиняват нещастие на другите, и то с непоклатимата вяра, че те са задължителни от морална гледна точка. Това благочестиво откъсване на моралната загриженост от реалността на човешкото и животинското страдание вече е причинило невъобразими вреди."

Наистина не мога дори да започна да ви говоря в дълбочина за тази книга в няколко параграфа. Не само я намирам за интересна, полезна и вълнуваща, но имам и сериозни опасения, че това е един основополагащ труд, който стартира дискусията за научния подход към морала. С други думи - епохална книга!

Издателство: "Изток-Запад"

Други рецензии: 

Книгозавър

Книголандия

Ламот

А това е страницата на блога във фейсбук, където ще се радвам да споделяме мнения за книгите, които четем: https://www.facebook.com/izumenmartin