"Госпожа Далауей" - Вирджиния Улф

Уф, това беше една от най-трудно четимите книги от доста време насам. Може би, заедно с "Прозрачни неща" на Набоков (която също е тънко книжле). Първи сблъсък с Вирджиния и определено съм нокаутиран. 

Клариса Далауей излиза рано сутринта по улиците на Лондон, за да купи цветя за плануваното от нея същата вечер парти. Чрез вътрешния й монолог виждаме улиците и хората, така, както тя ги вижда и се пренасяме в епизоди от нейната младост, прекарана в провинцията. Ставаме свидетели на нейните съмнения, относно брака си с Ричард, който е избрала поради неговата стабилност и уравновесеност, за сметка на авантюристичния Питър, който често пътува до Индия. Друг важен герой е Септимъс Уорън Смит - ветеран от войната, женен за красивата италианка Лукреция, която изобщо не го разбира. Септимъс е получил травматичен стрес от бойното поле и получава чести халюцинации, свързани със загубата на близък приятел. 

Трудно е да се опише някакъв сюжет. По-скоро имаме паралелни линии, два персонажа които се преплитат и допълват, за да ни отведат в крайна сметка до жадуваната кулминация. 

Романът е публикуван през 1925 г. и е написан чрез така наречената техника - поток на съзнанието. Ако сте чели Джойс, знаете за какво говоря. За тези от вас, които не се сещат, това е похват, използван от модернистите, в началото на века, основан върху вътрешния монолог и движението на мисълта във времето. Както знаете, човешкият мозък е сложна работа и за 1 минута в него се образуват стотици мисли, представете си колко материал може да почерпи един писател за един единствен ден. Улф е използвала тази техника, защото според нея тя добре охарактеризира светът след Първата световна война. 

Мисис Далауей е сложен персонаж и на места си личи, че Улф не я харесва особено. Това е интересно и похвално за един писател. Твърде очевидния аватарски образ в книгите, може да бъде доста натрапчив и отегчителен понякога. И дори това не е било достатъчно за Улф, за да бъде удовлетворена. Тя измисля образа на Септимъс, който допълва Далауей и придава мрачна атмосфера на романа. 

 Добре е, че бях предупреден за стила на Улф и се бях подготвил за скучна и суха творба, та успях дори да й се насладя и да открия качествата и дори постиженията, които писателката - феминистка е постигнала. Определено си заслужава да се прочете, но от хора, много дълготърпеливи и със стабилни нерви.

Издателство: "Колибри"

А това е страницата на блога във фейсбук, където ще се радвам да споделяме мнения за книгите, които четем: https://www.facebook.com/izumenmartin