"Тихите" - Сюзан Кейн

Аз съм интроверт, поне според тази книга. Няма как да напиша добра рецензия, без веднага да си го призная. Може би това е била причината да реша да я прочета.Не съм попадал на литература, отнасяща се до по-затворените хора, а книгата на Кейн обещаваше няколко интересни теории, така че...  

Какво е интроверт?

Чрез поредица от въпроси, можете да проверите и сами:

- Предпочитате да разговаряте с един човек, вместо да участвате в групови дейности?

- Често се изразявате по-добре писмено?

- Обичате да бъдете сам?

- Вълнувате се по-малко от себеподобните си, слава и богатство?

- Не обичате празните приказки?

- Хората казват, че сте добър слушател?

- Не обичате да поемате рискове?

- Празнувате рождените си дни в тесен кръг от приятели?

- Работите добре сам?

... и т.н 

Предполагам вече разбирате за какво става въпрос и можем да продължим.

В следващата част от книгата си, Кейн защитава тезата, че от около 100 години хората следват екстравертния идеал. Макар и понякога да ни се иска да бъдем мълчаливи, затворени и спокойни, когато попаднем в обществото, от нас се очакват противоположните качества. За Бога, вижте дори обявите за работа. Търси се "лъчезарен", "позитивен", "комуникативен", "работещ добре в група" човек. Без съмнение, някои позиции го изискват, но има ли разлика между двата типа характер и какви са плюсовете и минусите?

"Нашият темперамент формира и начина, по който общуваме. Екстравертите са хората, които вдъхват живот на празненството и шумно се смеят на шегите ви. Често са пробивни, властни и силно се нуждаят от компания. Екстравертите мислят на глас и в движение; предпочитат да говорят, вместо да слушат, рядко се запъвят и понякога изтърсват неща, които не са искали да кажат. Не се страхуват от конфликтите, страхуват се от самотата.

   За разлика от тях интровертите, дори да притежават умения да общуват и с удоволствие да ходят по празненства или бизнес срещи, не след дълго искат да си бъдат вкъщи по пижама. Слушат повече, отколкото говорят, мислят, преди да се обадят, и често им се струва, че се изразяват по-добре писмено, отколкото в разговор. Като цяло избягват конфликтите. Мнозина изпитват ужас от светските приказки, но обичат задълбочените разговори."

Разбира се, вие може да сте някъде по-средата, макар и със сигурност в повечето случаи да имате склонност да клоните към едната крайност. Кейн обяснява, че да си интровертен няма нищо общо с това да бъдеш срамежлив, което вече може да бъде сериозен проблем. Интровертите са по-вглъбени в себе си, обичат да премислят обстоятелствата и в повечето случаи са най-креативните хора на планетата. Ето няколко примера: "Айнщайн. Нютон, Йейтс, Шопен, Пруст, Оруел, че дори и Спилбърг. Разбира се, веднага в ума ми изниква гениалният Моцарт, който съвсем очевидно е бил екстраверт, така че... както виждате, трудно е да се поставят някакви крайни определения.

По-голямата част от книгата е изпълнена с десетки примери, които Кейн е събирала в годините подготовка. Авторката споделя, че получава хиляди имейли от различни хора, които споделят проблемите си, възникнали от сблъсъка на техния интровертен темперамент с изискванията на света за отвореност и комуникативност. 

Чудесна книга, която се чете много леко и хвърля достатъчно светлина върху тази интересна тема.

Издателство: "Изток-Запад"

Страница за харесване: https://www.facebook.com/izumenmartin