"Картата на времето" - Феликс Палма

До сега поредица "Magica" на издателство Изток-Запад ме срещаше с обладани от духове къщи, кървава сеч и средновековни мистерии. Беше въпрос на време да стигнем до викторианската епоха, с всички нейни предимства за един писател, като Джак Изкормвача, индустриализацията, електричеството, скандализиращите нови изобретения и началото на научната фантастика, като жанр. В края на книгата обаче, аз се питам дали да завъртя една двойка на г-н Палма, или все пак да препоръчам книгата му, с риск да ме намразите след часовете, прекарани със сериозните 500 стр. Е, надявам се с тази рецензия да подредя мислите си, и да ви отведа до някакъв обективен извод.

Историята започва със самоубийство, или по-точно с размисли за такова. Разбира се, то е породено от любов. Как иначе? Намираме се в края на 19 век, и макар романтизмът да започва да отстъпва на реализма, в младите сърца огънят му все още се е запазил. Андрю Харингтън е богат и отегчен младеж, който по случайност се влюбва в портрета на проститутка. Братовчед му Чарлс му показва къде може да я открие, и след няколко страници аферата върви с пълна пара. Разбира се, както вече може би се досещате, няма как да има проститутки в Лондон, в края на 19 век и да не се спомене Джак Изкормвача. Съжалявам за спойлера, но няма как да продължа, без да спомена, че мадамата умира и Андрю изпада в дълбока депресия, която го отвежда до револвера на баща му. В този момент братовчедът Чарлс отново се намесва и споменава една друга възможност. Пътуване във времето!

Тук в историята се намесва Хърбърт Уелс, който тъкмо е написал романа си "Машината на времето", покрай който тръгва слух, че самият автор разполага с такова устройство, което може да изпраща хората напред и назад във времето. Отчаяният младеж само това и чака. Възможността да се върне и да убие Изкормвача, преди той да нанесе смъртоносния удар върху любимата на Андрю, изглежда като чудодейно спасение. Ще спра тук, за да не издавам повече мистерии. Авторът през цялото време балансира реалното с измисленото, за да ви кара да се питате дали наистина някой пътува във времето, или това е просто една илюзия. За мен такива "мистерии" не са особено важни, защото не виждам особен смисъл да чета 500 стр. за да разбера нещо толкова елементарно. Нека да хвърлим поглед върху по-основните аспекти на една книга. 

Персонажите са ужасно плоски и повърхностни, въпреки че им се отделят предостатъчно страници. Андрю е влюбен... и ядосан, защото любовта на живота му е убита?!? Друго не мога да ви кажа за него. Братовчедът Чарлс е наперен и самоуверен, обича научната фантастика и е женен за някаква жена, която има 2-3 реплики. Това е! Уелс получава изненадващо много страници, даже е главен герой в последната част на романа, но лично аз не прочетох нищо, което да го изкара от клишето на чудатия учен-писател, който никой не разбира. Общо взето, скучни работи, които сте гледали по 100 пъти. 

Гледали, да, защото книгата е като сбор от много филми. Сякаш Феликс е гледам "От Ада" с Джони Деп, а след това е прочел няколко романа на Уелс и е решил да драсне едно романче, свързано с пътуването на времето. Признавам, че идеята е интригуваща, но реализацията е доста посредствена. Гласът на автора е там през цялото време, той дори се обръща към нас, остроумничи и направлява цялото действие. Това е похват, който се използва предимно за детски книжки ("Хобит" например) и винаги придава лековатост на повествованието. Не мисля, че това е удачен избор за мрачните мистерии на кален Лондон. 

Представете си началото на XX век. Изобретенията са на всеки ъгъл, но народът е все още прост и необразован. Изобретенията се приемат без разбиране на науката зад тях, те са като мистериозни уреди, спуснати от Олимп. Поради тази причина масово се появяват и измамници (тема, чудесно разглеждана в романа "Престиж"), които залъгват хората с какви ли не врели-некипели, от пътуване във времето до разговори с мъртви. Все пак в тази епоха се появява и развива и най-голямата илюзия-киното. Разбирам защо периодът е толкова интересен за автори на научната фантастика, но не може да се лежи само на готина идея. Трябва сериозна подготовка, трябва четене и изграждане на сложни и интересни персонажи. Другото е чиста посредственост. 

Не искам да звуча като задник, защото в крайна сметка прочетох цялата книга. Авторът г/д има чувство за мяра и не позволява отегчението да достигне непримирими висоти. Има доста ненужни страници, но пък и динамика не липсва. Мистериите са готини и поддържат интереса до самия край, така че спокойно бих казал, че това е един добре построен роман, който би ви разведрил и пренесъл в друго време, и който си заслужава да прочетете, вместо да гледате някакви бозави филми примерно (знам, че тук не влизат такива хора, но аз все пак да си кажа).   

Издателство: Изток-Запад

Други рецензии:

Книголандия

Страница за харесване: https://www.facebook.com/izumenmartin