"Човекът, който обичаше кучетата" - Леонардо Падура


Тази книга стигна до мен в най-подходящия момент. От известно време планувах да направя едно задълбочено проучване на Октомврийската революция и последвалите лавинообразни събития, които променят Европа и света, като Троцки, без съмнение, беше фигурата, която най-живо ме интересуваше. Ето - казах си - един човек, който през цялото си съществуване е преследвал социалистическата идея, вярвайки, че тя е единственото решение на належащите проблеми; един абсолютен идеалист, за когото не е позната студената пресметливост на кариериста; изключително начетен, в крак с последните литературни тенденции, неговата критическа проза и до днес е чисто съвършенство. 

С тази качества, Троцки определено се оформя като една от забележителните личности от началото на века. Най-интересният период от живота му обаче, идва в последните 10-15 години, когато пътувайки в изгнание, от държава в държава, прокуден от дома си, революционерът се опитва да балансира между отчаянието и надеждата, търсейки решение за случващите се зверства в Сталинистка Русия . Падура се концентрира точно върху тези години, опитвайки се да ни разкрие света, такъв, какъвто повечето от нас не сме го видели и дори не можем да си представим, че някога е съществувал.

Историята се състои от три повествователни линии: Троцки в изгнание; създаването на неговия убиец - Рамон Меркадер в испанската гражданска война; и спойката между тях - кубинецът Иван, който чува невероятната история на един човек, който обича кучета и решава да я напише във втората половина на века. 

Както вече споменах, Падура е избрал най-драматичния период от живота на Троцки. Период, в който революционерът става свидетел на тоталния крах на неговите мечти и надежди. Русия, под управлението на Сталин бавно започва да се оформя като ужасна диктатура, жестока със своите врагове (били те действителни или изфабрикувани). Троцки получава писма за скалъпените процеси и убийства на негови приятели и познати, взели участие в събитията от 1905 и 1917 - хора, които със своята историческа памет са твърде неудобни за формиралия се тоталитарен режим. Проследяваме пътуванията на изгнаника в Турция, Норвегия и Мексико и ставаме свидетели на всички негови страхове и надежди, които са го вълнували през този период. 

Другата основна линия, която действа като контрапункт, е тази на Рамон Меркадер - убиецът на Троцки. Много малко се знае за тази личност и поради липсата на достатъчно исторически документи, повечето редове в неговите глави са чиста фикция. Падура се опитва да разбере какъв е процесът в превръщането на едно нормално момче, вербувано от своята майка за чистата революционна идея, в хладнокръвен убиец. Кучетата са основен образ в книгата, който не само свързва героите, но и дава обяснение за някои техни действия (кучето на Павлов?). В главите за Меркадер ставаме свидетели и на гражданската война в Испания, през 30'-те години, където дори се срещаме с Джордж Оруел, който по това време е военен кореспондент там. 

Главите с Меркадер и кубинецът Иван не ми бяха чак толкова интересни. Не знам дали това се дължи на факта, че в голямата си част са измислици или на не чак толкова доброто писане, но през повечето време наистина се прозявах. Към средата на романа Меркадер така яко зацикли, чакайки нови разпоредби от Кремъл, че сигурно в продължение на 40-50 стр. нямаше абсолютно никакво развитие. Иван е проекция на самия писател и такива персонажи винаги са обречени да бъдат единствено аватари за четящия, през които той да се докосне до историята. Такива са Ник Карауей във "Великият Гетсби" или "Фред" в "Закуска в Тифани", но да тръгнеш да създаваш драматични ситуация със самия персонаж, неминуемо ще се окаже провал. Просто на никой не му пука за него, той е там да разказва. 



Основното качество на книгата е нейната историческа информативност. Авторът е прекарал цели две години в подготовка, преди да седне да пише и това абсолютно си личи. Направи ми впечатление, че на едно място Падура споменава трилогията на Исаак Дойчер, която толкова много искам да прочета. Ако някой добросъвестен издател чете това, нека се поинтересува от правата, защото на български все още нямаме добра биография на Троцки.  

Но ако търсите някакви сериозни литературни качества, това не е вашата чаша чай. Прочетох някакви отзиви, че романът бил сравняван дори с руските класици. Това, другари и другарки, не може да бъде по-далеч от истината. Ако една книга е над 800 страници и в нея става въпрос за руснаци, това не са достатъчни предпоставки, за да започнем да я сравняваме с титаничните класики, чиито достойнства няма смисъл в момента да изтъквам. Е, Падура не е Толстой и това е ок, макар че книгата можеше да е още по-добра, ако я бяха съкратили със 100-200 стр. Истината е, че не съм чел обемист съвременен роман, който да не ми се стори изкуствено проточен. "Мидълсекс" да се готви за проверка! 

В заключение, бих препоръчал книгата, защото е една чудесна машина на времето, която ще ви покаже г/д реалистична представа за света преди Втората световна война, процесите, които я предизвикват ,и най-вече за живота на Лев Давидович Троцки - човекът, който обичаше кучета. 

Ето и един интересен цитат:

"Нещо прекалено злокобно и отблъскващо трябва да бе подяло съветското общество, щом най-пламенните му певци започваха да се самоубиват с куршум в сърцето, погнусени и отвратени от вкамененото лайно на настоящето. За Лев Давидович беше пределно ясно - това самоубийство потвърждаваше драматично, че са започнали още по-смутни времена, че последните въглени на брака по сметка между Революцията и Изкуството бяха угаснали и, както можеше да се предвиди, на дръвника бе пожертвано изкуството. Настанали бяха времена, в които човек като Маяковски, дисциплиниран до самопогубване, усещаше в тила си дъха на презрението на обсебилите властта, за които поети и поезия предствляваха глупави увлечения, изкривявания, които в най-добрия случай можеха да бъдат използвани, за да утвърждават тяхното всемогъщество, а когато вече нямаше нужда от тях, биваха отритвани."

Издателство: Жанет-45

Други рецензии:
Книгозавър

Страница на блога във фейсбук: https://www.facebook.com/izumenmartin



Коментари

Популярни публикации