"Отвътре" - Радослав Парушев


Радослав Парушев доказа с "Project Dostoevski", че е един от най-добрите съвременни български писатели. Със своята непримиримост към скуката и клишето, той създаде една творба, която дълго ще бъде четена и препрочитана. За това и очакванията ми към новата му книга - "Отвътре" (официалната премиера е утре) бяха до небето. Но оправда ли той моите копнежи или книгата се оказа по-скоро стъпка назад в творчеството на младия автор? Ще разберете след малко (ама колко кифленско тийзвам, а?). Първо, ето и официалната анотация: 

"София, пролетта на 2014 г., първите дни на Третата световна война. Наближават извънредни парламентарни избори, в които най-големи шансове има „Спортен блок“. На фона на драматични и исторически събития населението на най-бедната и корумпирана страна в Европа е впрегнало енергията си предимно в неистово снимане и гледане на сериали и „изключително уникални риалити формати“. Жертва на скалъпено обвинение, нашият човек попада от прогнилия и фалшив свят на българския телевизионен бизнес директно в затвора, където бруталната реалност няма алтернатива. Има само един начин да оцелее – изобщо да не му пука."

Корицата изглежда обещаващо, нали? Поне мен ме впечатли. Поздравления за Анна Симеонова (винаги хвалете българските корици, когато са хубави, защото така може още някой да се излъже да направи хубава корица) Първото изречение също е силно:

"Една снежинка се отронва заедно с милиарди други от сърцето на облака и полита в спирали надолу през километри и километри от вечерното небе на късния ноември."


Всъщност цялата първа част на книгата е чудесна. Парушев ни вкарва в backstage-а на развлекателния бизнес у нас. Виждаме продуценти, мутри, продуцентимутри, леки момичета, лъскави клубове, наркотици, цинизъм, но най-вече лайна. Да, всички те ядат лайна, за да може да съществуват в този измислен свят. Нищо от това, което виждаме по телевизията не е това, което си представяме. Животът на тези хора е празен и повърхностен, той силно контрастира на трагедията на главния герой.

А кой е главният герой на романа? Това би трябвало да е Иван-Александър, кръстен на българския цар от 14 век, известен с високата си култура, но и нерешителна политика, която в крайна сметка оставя България разединена и готова да падне под под османско-турска власт (в романа ислямските държави се обединяват и...айде, прочетете си книгата де, какво ще ви разказвам тука). Героят в романа общо взето е представен като добряк, който прави нещата, които всички останали биха направили на негово място. Работата е там обаче, че той няма необходимите връзки с мафията, не е важен за никого и точно поради тази причина попада в затвора. 



Проблемите ми с книгата се появиха във втората част, когато трябваше да чета повтарящите се изнасилвания над Иван в затвора, както и съпътстващите ги в изобилие подробности. Авторът се опитва да запази хумористичния тон, но просто не се получава. Не е забавно да те изнасилват в затвора, особено от Васил Левски (това е актьор, който прилича на Апостола, вие какво си помислихте...). Ясно е какво се опитва да каже Парушев на всички празноглави националисти, но не е готино да превключваш така между сатира и брутален реализъм, защото така се компрометира въздействието на книгата и читателят се изкарва от чудесното темпо и ритъм, изградени преди това.

Друг проблем е, че Парушев сякаш няма какво да каже или по-скоро има твърде много неща, които иска да каже, но те са твърде банални и на него сякаш, ако е честен със себе си, кой знае колко не му пука за тях, а както добре знаем, за да напишеш силен роман, трябва да си изстрадал всяка буква. Не четем ли по статии и новини всеки ден колко гадно и ужасно е положението. Не мисля, че авторът ни дава кой знае какъв inside (ха-ха, сещате ли се, inside на английски означава...оф, както и да е) за положението в България. При "Project Dostoevski" беше различно. Там си личеше, че авторът се бори със себе си, че иска да постигне максималното на което е способен, докато тук имаме един доста по-спокоен Парушев, който може би е твърде щастлив в личния си живот в момента, за да ни подари шедьовър.  

Стилистиката е същата като при Projekt-а, но там сякаш не беше толкова самоцелно и не дразнеше, не се набиваше на очи. Тук обаче описанията са по-добри. Имаме по-проста история, с ясно изявени места на действие, като сцените от затвора определено ще останат в съзнанието ви.  

"Отвътре" показва отвътре няколко неща - развлекателната индустрия, затворите, и най-вече човешкото отвътре (което видяхме и на корицата). Не искам да звуча като задник, защото книгата е на съвсем приемливо ниво, много по-добра от 90% от останалите български автори, които продължават да се блъскат в стената. Нищо чудно това да се окаже и най-добрият роман за тази година, но лично на мен ми се щеше да има по-малко кич, и повече човещина. 

Ето един готин откъс:

"Неделя вечер е най-отвратителният момент в живота на обикновения човек, по-отвратителен и от понеделник сутрин, защото съдържа в себе си едно предчувствие за наказанието така, както петък следобед е най-хубавият, защото представлява очакване на удоволствието. За Цецко неделята е работен ден като всеки друг - на нивата, зад бара на клуб "Октопод Империал", едно от най-лъскавите места в страната, от тия места, които са толкова лъскави, че приближените до министър-председателя бизнесмени си празнуват в тях рождените дни и папарашките телефони ги снимат как, докато мятат гюбеци, пушат пури и тръскат пепелта по дансинга, преизпълнени със самосъзнание за безнаказаност, въпреки че същият министър-председател, който ги е пуснал да крадат от европроектите, забрани пушенето на закрито за целия свят и за всяка божа твар в него до свършека на Времето, когато камък върху камък няма да остане и следователно няма да има закрити помещения и всички весело заедно с демоните и ангелите ще пушим до припадък на открито и пушек ще се вдига." 

Издателство: "Сиела"

Страница на "Изумен" във фейсбук


Коментари

Популярни публикации