четвъртък, 5 юни 2014 г.

"Хладнокръвно" - Труман Капоти


"Закуска в Тифани" беше само предястие. Дойде време да подхвана истинския Капоти.

"Хладнокръвно" проследява действителната история на двама убийци, с които авторът се среща в затвора, преди тяхното екзекутиране. Всеки, който е гледал филма "Капоти" с Филип Сиймор Хофман трябва да знае за какво говоря. В книгата обаче авторът не пише от първо лице, не ни занимава със своите чувства и преживявания (поне не явно). Цялото произведение е концентрирано върху двамата убийци, а един единствен въпрос е движещата сила: Защо? 

Романът започва бавно, с описания. Колко странно решение, помислих си, сякаш Капоти се страхува от това, което ще последва и предпочита да описва къщите и улиците, полята и планините. Всичко това обаче не е безцелно, защото точно както Стайнбек, той рисува един пейзаж, който ще бъде важна част за повествованието. Погледнете картата на Америка и ми кажете къде е Канзас. Да, точно така. In the middle of nowhere, както се казваше в едно детско. Това е място, забравено от бога, на което не се случват ужасни или дори необичайни неща. За това и самото убийство става много по-шокиращо. 

Капоти описва не само пътя на убийците до местопрестъплението, а и живота на жертвите, като от време на време припомня на читателя, че това е последния ден на тези хора (какво умение трябва да има един писател, че да ти разкаже история, която всички знаят, и все пак да задържи интереса ти). Описва ги като добри, трудолюбиви и отворени към общността си хора (дъщерята постоянно приема ученички в къщата). Изграждайки съчувствие към тях, Капоти не занемарява и другите основни герои - двамата убийци. Те от малки са захвърлени на произвола на съдбата, тормозени от родителите си или просто израснали без такива, Пери и Дик са едно трагическо дуо, което ще спечели сърцата ви. Пери е този, с който Капоти се сприятелява в затвора. Той е наивен, с романтични представи за живота. Иска да търси злато, точно както във филма "Съкровището на Сиера Мадре". Той е просто едно объркано момче, което никога не е имало шанс за друг живот. Капоти не сочи никого с пръст и точно това уважение към всеки един от героите му прави книгата специална. 

Някъде бях чел, че записките на Капоти били стотици страници, много повече от самия роман. Дори само този факт трябва да ви говори за какъв убийствен труд става въпрос. Как изграждаш книгата си, какви избори правиш, за да разкажеш тази история, която всички знаят. И може би най-важния въпрос - как изобразяваш двама убийци, така че хем да са интересни за читателите, хем да не станеш техен защитник. Капоти майсторски балансира между двете крайности, като в крайна сметка създава един шедьовър, който не може да бъде сравняван с нищо до тогава. 

"Хладнокръвно" не е книга, която се чете леко. Задушаващото чувство за предизвестената смърт
ви хваща от средата и не пуска до самия край. Има нещо ужасно безсмислено в цялата работа. Убийците убиват, полицаите също. Никой нищо не печели. Виновни няма, има само жертви. 

Издателство: Колибри

Други рецензии:
Откъс

Страница на Изумен във фейсбук

2 коментара:

  1. Иска ми се да я прочета.
    "Пери - той е наивен с романтични представи за света" ... как и защо един такъв човек става убиец...?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Точно това е впечатлило и Капоти. Пери е най-сложният и интересен герой в книгата.

      Изтриване