"Вълшебникът" - Владимир Набоков

"Какво да направя, за да се помиря със себе си?"- така започва "Вълшебникът", последното произведение на Набоков, писано на родния му руски език. В него става въпрос за 40-годишен мъж, разкъсван от неистовото си привличане към 12-годишно момиче. Новелата е писана през 1939 годинар в Париж, малко преди Набоков да се премести в Америка, където десет години по-късно ще се появи истинската Лолита. Историята е изровена от архивите от сина му Дмитри и е издадена през 1986 г.

Главният герой няма име, нито пък момичето, което толкова го вълнува. Тя се появява един хубав ден в парка, карайки ролери, докато той седи на пейка и не я изпуска от поглед. За да бъде по-близо до нея се жени за майка й, която е вдовица. Няма обозначено място или време. 

Интересното в случая е подходът на Набоков към деликатната тема. Чрез изящен и елегантен, почти поетичен стил, който прави контраст с мрачните и реалистични събития в историята, авторът успява да създаде крехък баланс между, който сякаш всеки момент ще се разруши, досущ като психиката на главния герой.  

Краят е достатъчно шокиращ и кулминативен, за да запомните историята, но книгата ще представлява истински интерес за хората, които вече са чели "Лолита" и могат да видят ясно развитието на познатите им герои, разликите и приликите между двата текста, като ще им даде и възможност да спекулират за евентуалните причини, поради които са направени промените.

Ръкописът е дълъг едва 50 машинописни страници, които в настоящото издание са разпрострени в 125 стр. чрез огромни странични полета и широк шрифт. Не мога да кажа добри думи за оформлението и коректорската работа.

Издателство:
Колибри