сряда, 12 август 2015 г.

„Дракула” - Брам Стокър


Когато кажа Дракула, какъв образ се появява в главата ви? Дали е този на Люк Евънс (боже, опази!), или на Гари Олдман (едва ли), или пък на класиците Кристофър Лий и Бела Лугоши? Няма значение, факт е, че образът му е неизменно свързан с киното. Защото преди „Носферату“ (1922) и скандалите за правата, книгата не е била добре позната. Всъщност Стокър е завършил живота си в мизерия. Авторът на един от най-известните образи в колективното ни съзнание. Преди него дори не е имало истински вампири.

Добре де, имало е. Появяват се с Полидори, който базира героя си по Байрон. 

Така се случи, че в самия разгар на балните увеселения, неизменно съпътстващи лондонската зима на всевъзможни приеми, устроени от фаворитите в двора, се появи благородник, по-забележителен със своята чудатост, отколкото с титлата си. 

В основата на всичко става въпрос за елегантен и очарователен благородник, който се възползва от младите, все още неосъзнати девици. Шокиращо, за разлика от „Дракула“, историята има неочакван мрачен финал, който страшно ми допадна. После идва Кармила – лесбийката вампир, която... но както и да е... да не се разсейваме. 


Когато миналата година установих, че не мога да открия пълно издание на „Дракула“ на български, стана ясно, че такова изобщо не съществува. И понеже не исках да чета осакатеното, събиращо едва 1/3 от оригинала, реших да изчакам. Ето, че вече имаме две издания, които (малко неразумно) излязоха в един и същи месец. Можете да избирате между това на издателство Персей и това на Deja Book. Както издава корицата по-горе, аз вече направих своя избор. 

Истината е, че място за избор едва ли има, не и когато видите книгите на живо. Изданието на „Персей” е с меки корици, лоша хартия, малък шрифт и създава усещането, че след около месец ще започне да се разпада. „Deja Book” са използвали твърди корици, качествена бяла хартия и щадящ окото шрифт, при това са включили интервю с автора и неиздавана до момента глава от романа. Вижте дори разликата в кориците. 


Губя време в приказки за самото издание, а не казвам нищо за сюжета. Не е учудващо, че избягвам тази част от ревюто. Всеки знае историята на Дракула, всеки е гледал някакъв филм или епизодично участие на персонажа в сериал, комикс, книга, игра. Но именно поради тази богата палитра от взаимствания, източникът започва да избледнява. Кой е Дракула наистина и каква е неговата история. 

Джонатан Харкър, млад английски адвокат, наскоро сгоден, потегля за Трансилвания, за да се срещне с мистериозния клиент граф Дракула, който иска да закупи имот в Лондон. Пътуването е дълго и изпълнено със странни поличби и видения. В кръчмите и хановете зад гърба му се шушука, жена слага на врата му разпятие и го умолява незабавно да се върне обратно. Харкър е изплашен до смърт, но страхът му не може да се мери с това, което ще изпита в замъка, когато получи гостоприемството на графа. 

В Лондон Мина, годеницата на Харкър, води кореспонденция с приятелката си Луси, която получава три предложения за брак. Не след дълго на един от пристанищните градове пристига мистериозен кораб от Русия, който се носи от вятъра, без да акостира, или да продължи по пътя си. Луси ходи на сън, един откачен крещи в лудницата, приветствайки господаря си, вълци бродят по улиците. Нещо ужасяващо ще се случи в привидно спокойния живот на лондончани.  

Добре дошъл в дома ми - каза той отново. - Елате свободно. Идете си със здраве и оставете малко от щастието, което носите!

Най-вълнуващите страници за мен бяха първите седемдесет. Те са извадка от дневника на Харкър и проследяват пътуването му до Трансилвания и кошмарния престой в замъка на графа. Има готическа атмосфера в тази част от книгата, неподправен ужас и зловещи сцени. Всичко, което човек е очаквал.

След това идват главите в Англия, които (изненадващо за мен) съставляват по-голямата част от романа. Около 300 страници за състоянието на Луси, лудия, за когото се грижи д-р Сюърд, и съмненията на Ван Хелзинг (който е далеч по-обикновен от смахнатия portrayal на Антъни Хопкинс във филма на Копола). 

Тези 300 страници ще направят разликата между търпеливите читатели, които обичат да задълбават в подробности (понякога излишни) и онези, които очакват книга за Дракула. Тъй като Стокър използва епистоларен стил и разказва историята си чрез писма, дневници и новини от пресата, в романа липсват описания на каквито и да е действия от страна на уж главния герой. Което е ефективно, защото засилва мистерията около вампира и внушава невъзможност за съпротива. Неговата воля ще се изпълни, докато хората могат само да се изумяват (хе-хе), да треперят и да пишат в дневниците си за страхотиите, които се случват наоколо.


Хенри Ървинг (1838-1905) - актьор и приятел на Стокър, който вдъхновява писателя
 за образа на граф Дракула. Тук в ролята на Хамлет. 

Но кой е Дракула? Той отсъства от романа. Той е просто присъствие, което хвърля сянката си върху нормалния бит на хората. Липсва каквото и да е обяснение за природата му (представени са единствено догадки) и източника на зловещите му способности. Той не е болнавият, предизвикващ съжаление образ от Носферату, нито трагичният Гари Олдман, загубил любимата си в екранизацията на Копола. Кой (или по-скоро "какво") е Дракула в „Дракула"? Може би дори Стокър не знае. 

В статия, която се фокусира върху темите, засегнати в романа, Джей Джи Кийли застъпва тезата, че Стокър спада към онези писатели, които не построяват романите си по най-аналитичен и подреден метод. Не сядат да пишат с ясното съзнание да изследват определени процеси в обществото, които да коментират и/или критикуват. Според него Стокър спада към онези, които се водят от усета си, от въображението и подсъзнанието си, които оставят историята да тече сама, без да налагат големи ограничения. Склонен съм да се съглася.

Макар някои части да изглеждат добре премерени, други говорят по-скоро за неориентираност. Непоследователно е и анатемосването на „пороците", които Стокър засяга. Хомосексуалност, феминизъм, езичество, капиталистически монопол – всички те са споменати, но на никой не е отделено нужното внимание, за да има историята ядро и осмислено значение. 



Всичко това дава отражение и на финала, който е слаб в сравнение с дългото надграждане и непрестанно очакване най-накрая-нещо-да-се-случи. Добрите побеждават лошия, който е просто един натрапник в подреденото им общество. Той носи духът на новите порядки, които неизбежно ще подкопаят добрите нрави и ще сринат цивилизацията. Консервативните възгледи на Стокър му изиграват лоша шега, лишавайки го от възможността да изследва страховете си, придавайки им по-ясни очертания. Но в контекста на историята шегата не е фатална.

Образът, който всички познаваме, всъщност не съществува. Той е мъгла, която се разпръсква с едно движение на ръката, и все пак, колко устойчива мъгла в крайна сметка се оказа. Именно в своето обезличаване Дракула успява да стане събирателен образ на колективните ни страхове. Всеки от нас му придава качества, от които той расте и става по-заплашителен. Досущ като страха. Всъщност да, това е мистерията. Стокър е уловил самия страх.

П.П: Още няколко думи за изданието. Имам съмнения, че преводът не е от най-високо ниво, но тъй като не съм сравнявал с оригинала и не ме е спъвал, избирам да се доверя на редакторите. Ще ми е интересно да прочета и други мнения, особено ако някой може да сравни с изданието на „Персей“, защото там преводът е друг. Относно коректорската работа – прилична работа за такава обемна книга, макар и с доста грешки (особено в бележките!!!).

Издателство:
Deja Book

Други рецензии:
Знаете ли какво, гледайте си работата...  

2 коментара:

  1. Да първите 70 страници са най - добри след това става тягостна и преспиваща. Даже и да вникнеш в смисала на писането ефекта е на лице - 4 часа здрав сън :). Жалко че дадох 18,90 за тая преспивна книга. Единствената книга за вампири която си заслужава е на Стивън Кинг- Сайлам слот.

    ОтговорИзтриване
  2. Да първите 70 страници са най - добри след това става тягостна и преспиваща. Даже и да вникнеш в смисала на писането ефекта е на лице - 4 часа здрав сън :). Жалко че дадох 18,90 за тая преспивна книга. Единствената книга за вампири която си заслужава е на Стивън Кинг- Сайлам слот.

    ОтговорИзтриване