четвъртък, 1 октомври 2015 г.

„Дао на водата" - Алън Уотс



Никога не съм се интересувал от източните философии и религии. За момче, израснало с традиционно християнско образование, те винаги са били символ на езичеството. Тази година обаче книжният път ме отведе до „Пътят на Дзен" на Алън Уотс - книга, която представя естеството на Дао и дзен за западния читател. От нея осъзнах колко малко съм разбирал и какво предразсъдъци са ме спирали да изследвам културата на източния човек. Сега издателство "Изток-Запад" представят за първи път на български друга книга на Уотс - "Дао на водата", която служи като добро разширение на предишната и хвърля повече светлина върху дзен.

Във всеки текст, посветен на дзен, ще забележите едно несекващо безпокойство от страна на автора, който не спира да се обяснява, че не може съвсем точно да предаде истинността на този специфичен светогледа. Разбирам, че щом хора, посветили живота си на тази област се чувстват некомпетентни да говорят за нея, то едва ли в една рецензия ще мога да очертая дори елементарна основа. но все пак нека обърнем какво е (и не е) дзен.

Дзен е състояние на мисълта и духа (ако вярвате в дух или душа), което проповядва единство с вселената и живеене в момента. Отказ от постигане на каквито и да е цели, разпознавайки ги като илюзорни. Всъщност дзен разпознава и самата представа са Аз като илюзорна. Тъй както меч не може да разсече себе си, така и човекът не може да познава обективно себе си. Дзен насърчава изследването на небитието и приемане на бездната като първоизточник на всички неща. Тъй както дупката, където се свързват всички спици на колелото е необходимия център, за да може то да се движи.

Според дзен всички противоположности са необходими и не могат да се използват категории като "добро", "зло", "красиво" и "грозно". С използването на една от тях, веднага възниква и другата. Освен това дзен абсолютно отрича преследването на абсолютното щастие, лишено от болка и страдание, тъй като без тях не би съществувало и щастие. Сами виждате колко трудно е да се дефинира това, което отрича всички дефиниции, но след известно време и с помощта на книги като "Пътят на дзен" и "Въведение в дзен-будизма", у незапознатия читател започва да се оформя една обща представа.


В настоящата книга Уотс обръща внимание на китайските идеограми, които са възникнали от най-прости асоциации с изображения. Спомням си, че Езра Паунд беше изследвал източните езици, в търсене на по-съвършен метод за изразяване. "Една картинка струва колкото хиляда думи" гласи една от популярните китайски пословици. При изписването на йероглифите е необходима свобода на движението, която може да се постигне само с години опит. Дори малкият стремеж за коригиране или контрол може да съсипе изображението.

В една от притчите, които Уотс разказва, става въпрос за монах, който бил помолен от заможен човек да му нарисува перфектното изображение на някакво животно. Монахът казал, че ще са му необходими пет години и огромна къща с 12 слуги. След пет години императорът се върнал, но монахът му казал, че все още не е готов, затова помолил за още пет години. След пет години императорът отново дошъл. Тогава монахът с няколко движения на ръката си нарисувал най-перфектното изображение.

А защо Дао на водата? Защото, водата е най-чистият и точен пример за хармония. Тя тече там, където може и с времето самото и течение образува ново корито, но не се опитва да тече, не се опитва да бъде поток, река или океан. И всяка нейна форма - от морските вълни, до малките пръски на чешмата са съвършен еталон за красота. Няма какво да се прибави или извади, за да бъде по-добра водата. Такъв живот трябва да преследваме и ние (всъщност преследването противоречи на дзен, защото ако го преследваш, ще ти се изплъзне, затова просто бъди в него).

Няма как да ви убедя да се поинтересувате от дзен, но мога да ви засвидетелствам, че животът ми стана далеч по-спокоен и уравновесен, откакто се запознах с този простичък светоглед, който все повече ми се струва, че държи най-автентичните истини за света.

Бих ви помолил да загърбите - временно, разбира се - своите философски, религиозни и политически убеждения и да станете като деца, не знаещи нищо. Тоест нищо, освен онова, което действително чувате, виждате, усещате и надушвате, И не забравяйте - не отивате никъде другаде, а сте ТУК, а и не е имало, нито пък ще има някакво друго време, освен СЕГА. Просто възприемайте всичко случващо се, без да му давате имена и без да го оценявате, защото с тази нагласа усещате реалността сама по себе си, а не някакви представи или мнения за нея. 

Издателство:
Изток-Запад

Няма коментари:

Публикуване на коментар