"Гърдата" - Филип Рот
Не знам какво повече да кажа за новелата от 90 стр., следваща простата структура на класически произведения, като "Метерморфозата" на Кафка и "Нос" на Гогол. Бих казал... по-добре прочетете тях. Далеч по-интересни и забавни, при това еротичният елемент няма да ви дразни (а може и да ви липсва, знам ли). Факт е, че "Гърдата" не ми се услади (ох, няма нормален начин, по който да се говори за тая книга).
Експеримент. Това е ключовата дума, която ще срещнете из всички текстове за книгата. Аз обаче не виждам нищо кой знае колко експериментално в цялата работа. Да, разбира се, идеята е шантава и интересна, но кога една идея е била достатъчна за цяло произведение?
Представям си разговора между Рот и издателя на книгата да е протекъл по следния начин:
- Слушай, Рот, трябва ми нещо ново.
- Лари (примерно) нямам нищо готово.
- Няма значение. Искам да е кратко, сексуално и шокиращо. Забъркай пак глупостите, които беше чел от Фройд. Сложи и щипка от еврейския въпрос.
- Ами... какво ще кажеш за новела от 90 стр., в която главният герой се превръща в женска гърда?
- ТОВА Е! Гениално! Ти го заби от първия път! Чакам ръкописа ти до края на деня!
И така, мили дечица, се появила "Гърдата".
Издателство:
Колибри
Не съм чела книгата, но и без да съм усещам, че ревюто ти е много точно. Познавам автора от други книги, които за съжаление не ми харесаха. Не че не е добър, но не е моят човек. И Метаморфоза и Нос са летви, които този автор ( според моето скромно мнение) не може да достигне, дори и да напише книга за израстнал мозък върху задник.
ОтговорИзтриванеТочно така го усещам и аз - "Не че не е добър, но не е моят човек."
Изтриване