петък, 18 декември 2015 г.

"Петата купа" - Дан Симънс



Дан Симънс е като кутия с шоколадови бонбони. Никога не знаеш какъв ще ти се падне. С лешник или от ония гадните с кокос, дето като ги дъвчеш и... но както и да е, да се върнем на автора. 

Чел съм "Хиперион" и "Ужас". И двете ми харесаха, макар че в стотиците страници обем неизбежно имаше досадни и дори нелепи епизоди (сцената с летящото килимче в "Хиперион" и финала на "Ужас"). 

Та за какво иде реч? В една дъждовна мартенска вечер Хенри Джеймс се приближава до река Сена в Париж, готов да скочи. В ръка държи кутийка с прахта на сестра си, която е починала предишната година. Романите му не се продават добре и депресията го е тласнала до отчайващото решение. Стигнал до ръба, Джеймс вижда в сенките наблизо силуета на друг мъж. Каква е изненадата му, когато разбира, че това е Шерлок Холмс, който също не вижда смисъл да продължава съществуването си на земята. Но в този топъл миг на общо отчаяние, Холмс предлага да отпътуват за Америка, където прочутият детектив има недовършена работа, свързана със самоубийството на Клоувър Адамс - стара приятелка на Хенри Джеймс.

Оттам нататък действието се пренася във Вашингтон, където детективът разследва случая, убеден, че е убийство, в което е намесена конспирация на отколешния му архивраг Мориарти.
Най-интересното нещо от литературна гледна точка е смесването между реалност и фикция. В романа нагледно ще видите онази истина, за която пише Умберто Еко в своите есета, че за четящия, добре описаният литературен герой е истински и притежава тежест, не по-малка от тази на някоя историческа личност.

Та кой е героят на историята? Всички познаваме Шерлок Холмс. Ако не сте чели историите на Артър Конан Дойл, то поне обичате да гледате сериали, където често сте срещали (дори несъзнателно) образа му. Арогантен, безпардонен, обсебен от професията си и зависим от наркотично вещество гений, който остава неразбран от обществото, но е недостижим в професията си и единствено един-двама от приятелите му надникват в душата му, където намират едно добро сърце. Какво обаче знаем за Хенри Джеймс?

Хенри Джеймс - роден... ала-бала, прочетете си сами. В романа той е страхлив и затворен човек, но не и карикатура. По-скоро хобит - домошар, който не обича приключенията, но има нужда точно от едно такова. Интересен герой с вътрешна борба, минало, което да засилва мотивите му и да го прави цветен и непредсказуем. Понякога Джеймс влиза в коловоза на Уотсън, тоест обикновен sidekick на Холмс, но Симънс не забравя тази опасност и бързо взима мерки. Примерно като направи така, че самият Джеймс да иронизира второстепенната си шаблонна роля.

Хенри Джеймс(1843 - 1916)
Простете, но горе съм ви подвел мъничко. Казах, че знаем всичко за Шерлок Холмс. Не е съвсем така. Тук разполагаме с нещо невиждано (поне за мен) засега. Шерлок Холмс, който по пътя на дидактичните си умения е стигнал до извода, че е литературен герой. Колко добро попадение е това! Сигурен съм, че Симънс се е наел с тази книга главно поради тази идея, както и интересната комбинация между фикция и реалност, а и Хенри Джеймс му е любим писател (склонността към дебели романи свидетелства за това).

Симънс е ужасно обстоятелствен. В "Ужас" това не ме дразнеше, защото съм момченце и си падам по корабчета, но когато има сцена с вечеря или обяд и трябва да ми се каже кой какво яде, какво включва менюто, че и на френски... не, благодаря!

Когато някой реши да пише книга, ситуирана в края на 19 век, решава, че е нужно вътре да вкара всички колоритни образи от онова време. Затова ще срещнете Марк Твен и Теди Рузвелт. Не че са ужасно важни за историята (защо трябва да са точно те, а не измислени герои?). Особено Рузвелт, който се появява просто за една вечеря, където разгръща тогавашните си разбирания. Кому е нужно това? Това е писателско угаждане. Вижте ме колко знам и вижте, приятели, какво прочетох онзи ден. Неща, които Симънс по-добре да запази за разговорите след вечеря, когато с аверите си пият портвайн и пушат лули до камината, обсъждайки славното минало на литературата и безнадеждното й бъдеще.

Статуята на Клоувър Адамс. , Адамс, заедно със съпруга си е била част от "Петта купи",
като двамата са били приятели на Хенри Джеймс, който черпи вдъхновение от нея
за два свои романа: "Портрет на една дама" и "Дейзи Милър".  
Не съм фен на мистерията в романа. Най-добрият момент беше този със статуята, който наистина ще ви изненада и ще ви държи в напрежение с чудесната си атмосфера. Всичко останало е твърде досадно, заобиколно и човек често може да загуби нишката кое писмо към кого е било изпратено и така нататък... общо взето към края няма да ви пука кой уби Клоувър Адамс. Което всъщност не знам дали е критика, ако считате за плюс, че книгата поема по нова посока и това е по някакъв вълнуващо и неочаквано за вас. Но е факт, че романът изоставя напълно мистерията с Клоувър и се фокусира върху Холмс (все пак заради него си купихте книгата, нали?).

Много добри екшън епизоди. Така де... Шерлок Холмс се преоблича и навлиза дълбоко в бедняшкия квартал, купува си хероин и след това посича сума ти разбойници в изоставена сграда. Хареса ми динамиката между главите. След наситена с движение сцена, идва дълъг разговор с препратки и бавно разгадаване на мистерии. Не е изненада, че Симънс е овладял изкуството да построява добре героите си и да разгръща историите ми в стотици страници. Даже имам чувството, че вече го прави със затворени очи.

Всъщност през 1943 Шерлок Холмс наистина отива във Вашингтон (поне в киното). 

Дразнещото е, че книгата, подобно на "Ужас' е писана сякаш без да има край. Поне такъв не е нужен. Всичко свършва изведнъж, писателят си изтупва ръцете и казва "Това беше всичко, приятели". И приключението, на което сме поели в началото, внезапно секва, без да ни задоволи напълно. Шаблонен край, взет сякаш от някой сериал (кхм, кхм!).

А е жалко, защото книгата има качества и въпреки всички критики, бих казал, че си заслужава четенето. Поне аз не съжалявам, че инвестирах седмица от читателския си график за нея. Информативна е и ако човек е търпелив и си води записки, може наистина да научи много за периода, а още по-добре ще е да се запознае с творчеството на Хенри Джеймс, което често остава пренебрегвано заради обема си (някой най-накрая да издаде разказите му у нас!).

Изключително добър превод, добра редакторска и коректорска работа (не видях никакви грешки). Единствено корицата... но Живко Петров има достатъчно добри корици, за да му простим тази. Така че няма да коментирам повече. Надявам се текстът поне донякъде да ви е информирал за какво се записвате с вашите 25 лв.

Време е да върна оценките в обращение:

Присъда: 3/5

Издателство:
Сиела

2 коментара:

  1. Мда, определено звучи като Дан Симънс, който има чудесна идея, но не му се работи достатъчно, за да стане нещо наистина качествено като "Хиперион".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако знаеш колко груби фактологически грешки има. В последствие други по-наблюдателни от мен ми ги показаха. От сорта на... едни пари в началото (доста важни за сюжета) са една сума, в края на книгата са друга сума, месецът се променя на едно място...

      Изтриване