понеделник, 25 януари 2016 г.

„Дзен и японската култура" - Дайсецу Судзуки


Ако някога се поинтересувате от дзен (а аз ви препоръчвам да го направите), най-добрият увод в източната философия (ако изобщо можем да я окачествим като философия) е изложен в книгите „Пътят на Дзен" на Алън Уотс и „Увод в дзен будизма" на Дайсецу Судзуки. И двете книги могат да се намерят у нас, като втората трябва да се търси на старо, тъй като скоро не е преиздавана. 

Селинджър пише в едно от писмата си, че като популяризатор на дзен, Алън Уотс е направил кариера, което противоречи на принципите на дзен и донякъде го дискредитира. Не знам дали това е честно, предвид оскъдната информация за дзен, която е била достъпна преди това (изключваме някои академични и културни кръгове). Книгата на Уотс е чудесен увод, добро начало, с което да започнете. След това препоръчвам „Дао на водата", която е по-конкретна и специализирана.

Дзен и японската култура" предлага нещо, което уводните книги споменават само бегло. Това изключително важният културен и исторически контекст на развитието на дзен. Що за хора и по какъв начин са приели и доразвили тази философия, какво са открили в нея и как са я вмъкнали в ежедневието си. 



Судзуки изследва влиянието на дзен върху няколко аспекта от живота на японеца. Конфуцианството, самураите, фехтовалното изкуство, хайку поезията, изкуството на чая и любовта към природата.

Принципът на сатори гласи, че човек не бива да се опира на идеи, за да постигне истината за нещата, защото идеите са полезни за определяне истината на нещата, ала не ни запознават лично с нея. Разсъдъчното знание може да ни направи мъдри в известен смисъл, но това е повърхностна мъдрост. То не е живата истина и следователно в него няма творчество, понеже е само натрупване на мъртва материя. 

Дзен се интересува преди всичко от интуитивната реакция, а не от логиката и аналитичното. Тази интуитивност е неразривно свързана с японското разбиране за религия, изкуство и метафизика. Не чрез разсъдък, а чрез действие и хармония, човек достига най-висшите нива на просветление. От този идеал се е формирало художественото чувство у японците. Минималистичните рисунки, които са включени в богатото приложение, свидетелстват за това. С резки и сигурни движения на четката, художникът очертава лодка в морето. Празният фон отзад е всичко. Едното е част от всичко и всичко се крие в едното. 

Издателство:
Изток-Запад