вторник, 19 юли 2016 г.

„Дж. Р. Р. Толкин. Биография” - Хъмфри Карпентър



Хъмфри Карпентър е написал увлекателна и пълна с живот биография. От пясъците на Африка до прашасалия кабинет в Оксфорд, книгата проследява необикновеното пътешествие на бащата на фентъзито.

Не всяка изключителна личност обещава интересна биография. Много случки са изумителни, когато ги чуеш от самия човек, но изглеждат банално на хартия. Важно е и умението на писателя, от когото се изисква да подреди и да изхвърли примесите. Вредители като сантименталност, патетизъм и героизация прояждат основите на честния разказ и принизяват биографията до най-обикновена възхвала. В случая всички компоненти са дошли на място.

С ловък номер Карпентър започва историята от края. С покана в къщата на Професора. Годината е 1967, Толкин вече е получил световно признание за творбите си и, досущ като един Билбо Бегинс, е потърсил усамотение в сумрака на кабинета си.

В края на 1966 г. в един вестник отбелязали: „В Йейл трилогията се разпродава по-бързо от „Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг на върха на славата му. В Харвард изпреварва „Спасителят в ръжта" на Дж. Д. Селинджър". Взели да се появяват значки с лозунги „Фродо е жив", „Гандалф - президент", „Елате в Средната земя". Клоновете на „Толкинсткото общество" никнели като гъби по Западния бряг и в щата Ню Йорк и накрая то прераснало в „Митопично общество, отдадено също на изучаването на творбите на К. С. Луис и Чарлс Уилямс. 


Илюстрация на Робърт Джей. Лий към изданието на „Хобит" от 1967 г. 
Ето къде откриваме нашия герой. На върха на славата. И все пак, Карпентър описва раздялата им: Стисва ръката ми и се прибира, някак безрадостно, обратно в къщата. За да научим откъде идва тази безрадостност, ще трябва да отпътуваме до бреговете на Южна Африка, където започва скромното начало на един велик, но изпълнен с душевни сътресения живот. Краят на 19 век, малко африканско село, европейци се опитват да поставят основните на модерната цивилизация - банкиране и железница. Труден живот, обветрен от прахоляка на пустинята. На малкия Роналд не му понася климатът и заедно с майка си и брат си заминават за Бирмингам. Баща му остава завинаги в Африка, покосен от мозъчен кръвоизлив. Майка му също си отива няколко години по-късно. Трудно начало за младото момче, в чиято глава бушува нестихващо въображение.

Тогава се появява Идит - любовта на живота му, за която ще се ожени години по-късно (след множество спънки), появяват се и езиците, към които бащата на фентъзито ще развие почти обсесивна привързаност. От Сигурд и Фафнир до Сър Галуейн и Зеленият рицар и разбира се Беоулф, Толкин открива своите вдъхновения, които ще повлияят на цялото му творчество. От една екскурзия до Шотландия пък ще си купи картичка с картината на немския художник , наречена „Планинският дух". Роналд прибира картичката внимателно и години по-късно изписва на гърба й: Произходът на Гандалф.

Йозеф Мадленер - Планинският дух"
Тогава идва Първата световна война, в която Толкин губи почти всичките си приятели. Тогава (може би като спасителен механизъм) започва оформянето на неговия нелеп вълшебен език, който по-късно ще придаде на произведенията му недостижимите пълнота и тежест. Започват и първите наченки на Балада за Еарендил, описваща странстванията на мореплавател, чийто кораб се превръща в звезда. По-късното легендата ще влезе в „Силмарилион". Дано изричаш нещата, които аз съм искал, дълго след като мен вече няма да ме има - последните думи на един от загиналите му приятели ще дадат нужната мотивация на младия писател да завърши онова, което вече назрявало в съзнанието му. Мечтата му да създаде митология на Англия.

Карпентър прилежно проследява зародиша и развитието на литературното наследство на Толкин. От първите му стихотворения, до писмата и обяснителните бележки, които хвърлят допълнителна светлина върху мотивите и концепциите. Ужасите на войната помагат на Толкин да избяга от сантименталното, като често историите завършват с мрачен оттенък. От по-ранните му произведения е и „Децата на Хурин", което носи суровата драматичност на шекспировските трагедии. Следва запознанство с К. С. Луис (автор на „Хрониките на Нарния"), с когото Толкин ще заформи полемично, но здраво приятелство. Той е и един от първите критици на Професора: Пресуших ароматния бокал и най-сетне утолих вечната жажда. Веднъж като набере скорост по стръмния склон към великолепие и ужас, разказът става почти ненадминат в цялото богатство на повествователното творчество, което ми е известно. 



Не отделих достатъчно място на самия подход и стил на Карпентър може би защото те са безупречни в своята прозрачност. Книгата сякаш няма автор, което е най-голямото отличие за един биограф. Всички усилия са насочени към улавянето на възможно най-точния образ.

Толкин беше първият писател, който хвана въображението ми в мрежите на фантастичното, след което го пусна в широкия простор на литературата, където всяка неочаквана среща беше ново приключение. Благодарен съм, че най-накрая получих достъп до един по-личен поглед към изключителния му живот. Струва ми се, че тези от неговия вид вече не крачат по земята и не съм сигурен, че някога отново ще видим някой с подобна големина.

Издателство: Колибри

Други рецензии:
Библиотеката

петък, 15 юли 2016 г.

„Шекспировската трагедия” - А.С. Брадли



Славна е книгата на Брадли. Ясна, просветляваща, написана със страст и любов към думите на Шекспир. Не съм чел по-добър литературоведски труд.

Шекспировската трагедия” се състои от лекции, изнесени в началото на миналия век в Ливърпул, Глазгоу и Оксфорд от литературния критик А.С. Брадли. В тях се разглеждат четирите най-известни трагедии на Шекспир - Хамлет, Отело, Макбет и Крал Лир. Брадли прави важно уточнение, че няма да се занимава с теми като личния живот на Барда, източниците му и дори стихосложението. Тези ограничения придават на книгата спретнатост и целенасоченост.

Първите две лекции се фокусират върху същността и конструкцията на Шекспировската трагедия. Какво представлява, какви са основните елементи, които я съставят и каква е драматургичната постройка. Много ми харесаха тези глави, защото обхващат цялостния подход на Шекспир и макар по-късно, в лекциите за всяка отделна трагедия, Брадли да продължава със сравненията с другите трагедии, точно тук в началото има най-голяма концентрираност на препратки.

Каква е същността на шекспировската трагедия, ако се абстрахираме както от нейната форма, така и от разликите в съдържанието между една и друга трагедия? От какъв характер е трагичната страна на живота, представена от Шекспир? Какъв е общият факт, който се разкрива ту в една, ту в друга трагедия?

Това са основните въпроси, разгледани в първата лекция. С изумителна яснота на мисълта, Брадли разтваря тялото на Шекспировската трагедия и изважда органите, които го съставят и движат. Оказва се, че трагедията винаги е за мъж с високо положение, Бедата, която се стоварва върху него също е изключителна. Тя не може да е нещо ежедневно, като болест или бедност. Не може и да е като страданията, сполетели Йов от Библията, където просто се изливат от небето. Бедите в Шекспировската трагедия произтичат от действия, действията на хора. Интересен примес се открива тук. От една страна героите са тласкани от съдбата, има и случайности, като разминаванията на Ромео и Жулиета, но от друга страна самите герои задължително трябва да направят избор.

Според Орсън Уелс ролята на призрака е най-трудната. В книгата на Брадли можете да прочетете за важността й.


Макар в трагедиите да се срещат анормални състояния, било то сомнабулизъм, халюцинации или лудост, Шекспир избягва да се уповава на тях и винаги създава конфликта чрез деянията на хора в трезво състояние. Друго, което ме впечатли, беше това, че вътрешният конфликт на героя е донякъде отражение на външен такъв. Дали ще има война, разпра между две семейства или заговор, героят се измъчва от вътрешни движения, които са огледален образ на случващото се наоколо. Самият свят е в агония. 


Оставаме изправени пред необяснимия факт (или също толкова необяснимата привидност) на един свят, който мъчително се стреми към съвършенство, но заедно с прекрасното добро ражда и зло, което успява да преодолее единствено чрез самоизмъчване и загуба на част от себе си. И тъкмо този факт или привидност е трагедия. 
Какво да кажем за „Хамлет”? Чел съм трагедията, гледал съм няколко екранизации и съм се ровил в статии,които имаха амбицията да я анализират и разтълкуват, но винаги съм оставал с усещането, че нещо ми убягва. Това, сега разбирам, е нещо, заложено в самата подредба на събития и действия на героя в нея. Брадли разбулва няколко широко разпространени заблуди. Че принцът е луд или (както Колридж е предположил) слабохарактерен.

Не, твърди Брадли, това е смел и решителен герой, който страда, отворила се е широка рана в сърцето му. Но от какво? Не е от смъртта от баща му, не е и от последвалото разкритие на духа. Според Брадли основната причина за меланхолията, която обезоръжава Хамлет, е разочарованието от майката. Майката, която твърде бързо е скочила в леглото на брата на мъжа си. Тази меланхолия е движещата (или по-скоро обездвижващата) сила на Хамлет. С нея се обяснява непостоянното му поведение и липсата на характер. Хамлет е измъчван от неспособността си да действа, дългът му към мъртвия му баща е занемарен.

Още много неща можете да прочетете в лекцията. Какво е отношението на Хамлет към Офелия. Има ли любов между тях, защо принцът се държи грубо и каква всъщност е нейната гледна точка.

Как всичко ме кори...!

Неизчерпаема е книгата на Брадли. Тепърва ми предстои да прочета лекциите за другите трагедии. Не искам да бързам, защото е нужно време, за да осмисля прочетеното. Бързам обаче да ви споделя да си купите книгата, защото е наистина изключителна рядкост у нас да се появяват такива трудове, в толкова добро оформление и адекватен превод. Нищо чудно да се запалят любопитството и любовта ви към Шекспир, убити студенокръвно от училищната система.

Издателство: Изток-Запад.

сряда, 6 юли 2016 г.

„Бруклин" - Колм Тойбин



Бруклин" е чудесна книга. Колкото сантиментална, толкова и правдива. Като самия живот. Бях на косъм да я оставя, всъщност докато я връщах на рафта в книжарницата, видях снимката на автора. Това е лицето на човек, който е видял неща - казах си - трябва да обърна повече внимание. След което седнах и четох. Четох в продължение на два дена, докато животът на Ейлиш не стана болезнено близък, въпреки разликите в човешкия ни опит. Говоря за нея като за истински човек, защото портретът й е толкова умело обрисуван, че я усещам точно такава. Момиче, събрало в себе си хиляди души, отправили се на пътуване през океана, към едно по-светло бъдеще в земята на свободните и смелите".

Историята се развива през 50'-те години между Ирландия и Америка. Шумът на Втората световна все още бумти в заглъхналите уши на Европа - време на объркани мечти и търсения. Ейлиш Лейси работи в бакалията на дръпнатата госпожица Кели, която движи магазина според своя набор от правила (например обслужва първо редовните си клиенти). Това е първият пример за независима жена, което младото момиче вижда. Тогава идва предложението - Америка. Ейлиш ще отпътува сама, но отец Флъд я убеждава, че

Някои части на Бруклин са досущ като Ирландия. Пълно е с ирландци, там живеят прекрасни хора. Около църквата кипи живот, дори повече отколкото в Ирландия. И има работа за всеки, който има желание да се труди.


Кадър от едноименния филм

Трудно е за майка й да се раздели с нея, трудно е и наперената й сестра Роуз, която винаги се е грижела за Ейлиш. Но това е единственият шанс момичето да бъде нещо повече от продавачка в бакалия. Тойбин умело побира в първите 40 страници скромния живот на ирландските момичета, прозата му е семпла, но ефективна. Успокояващо е, когато авторът не прилага трикове, за да впечатли, а използва силите си за очертаването на точни образи. Намирам това за най-голямото качество на „Бруклин" - правдивия свят, който разкрива. Не съм предполагал, че историята на едно момиче и емиграцията й по времето на миналия век могат да оставят толкова силен отпечатък в съзнанието ми.

Не съм живял извън България, никога не съм излизал от страната си. Сигурен съм, че книгата ще развълнува много повече тези от вас, които са пътували или в момента са някъде другаде. Но това е преди всичко добре разказана история, а  добре разказаните истории надхвърлят ограниченията на основната си тема и се превръщат в общочовешки разкази, отключващи силата на съчувствието.

Издателство ICU са привлечени към историите с куфар. Отново с чудесно съдържание и безупречно оформление. Искаме още!

Други рецензии:
На по книга две